Поне да можех да се пробудя в света на любовта,
без стари дългове и тези наказания, които постоянно ме следваха..
Поне да можех да те целуна, далеч от лоши спомени за студени пролети,
далеч от снимки на страдания, които все нас ни преследват..

Защото моят живот е игра без граници,
досадна история, откъснати страници, на които нищо не пише...
защото живота ми е едно вечно падане,
когато преброя пораженията си, нищо не остава-
само навиците и всичко на това се крепи...

Поне да можех да те събудя, кафе да приготвя,
да го донеса в леглото ти и да те целуна,
но е невъзможно, не съществува...
Поне да можех да се влюбя в малка селянка,
на някое малко облаче там, горе във вселената,
за да не виждам нищо долу..."